Спортът и сърцето: какво трябва да знаем?

Под влиянието на съществени физически натоварвания скелетните мускули на човека се променят, стават по-масивни, и сърцето като мускулен орган също се променя, защото голямата скорост трябва да дава голям обем от кръв, като дава на всички клетки адекватно подхранване и кислород. Професионалният и сериозният любителски спорт с огромни регулярни натоварвания оказват особено голямо влияние на сърдечно-съдовата система.

Как реагира сърцето на спортните натоварвания?

При максимално спортно натоварване сърцето се съкращава повече от двеста пъти, като изпомпва повече от 30 литра кръв в минута. Като се старае да облекчи колосалната сърдечна работа, организмът разпределя кръвта по-ефективно, намалявайки съпротивлението на съдовите стени, разширява съдовете на скелетните мускули и разтваря допълнителни – колатерални съдове, които допреди това са били в спящо състояние. Всъщност дори и при такова значително компенсиращо намаляване на притока на кръв сърцето работи на границата на възможностите си.

Под влиянието на натоварванията сърцето променя своята конфигурация – ремоделира се за подсигуряване на дейността на всички органи при интензивно натоварване. Морфологичните – биологичните промени преформатират електрофизиологията на миокарда, тоест възникването на електрически потенциал за съкращаването на камерите на сърцето и тяхното отпускане. При четири от десет професионални спортиста резултатите от ЕКГ, които отразяват електро-физиологичните характеристики на сърцето, се различават от нормалната електрокардиограма с по-високи и дълбоки показатели.

С течение на времето, но преди това ще минат не по-малко от две-три години на регулярни спортни занимания, сърцето ще се приспособи към постоянното прекалено за обикновения организъм натоварване, за да могат скелетните мускули да развият сила, недостъпна за нетренирания човек.

„Правилното“ сърце на спортиста

Сърцето на спортистите се нарича точно така – „спортно“. Отличават се: адаптирано към високи натоварвания сърце, което осигурява адекватна работа на организма, и оформено от прекалени натоварвания за миокарда патологически спортно сърце. Получава се увеличаване дебелината на стените – масата на миокарда, увеличават се вентрикулните кухини и предсърдието, но това се случва по различни начини.

Физиологичното или „правилното“ спортно сърце се подхранва само, като разширява собствените си коронарни мрежи на капилярите и образува повече нови съдове. Голямата дебелина на стените позволява по-ефективно и усилено да се съкращават и отпускат те вследствие на голямата еластичност и значителните запаси от енергия в кардиомиоцитите – клетките на миокарда. Вентрикулите и предсърдието се увеличават, за да приемат със следващото изтласкване повече обем от кръв по време на спортното натоварване.

Различните видове спорт променят конфигурацията на сърцето различно, всичко зависи от това в какво темпо се движи спортистът. При всички спортисти е увеличена дебелината на миокардните вентрикули, но при всички динамични и „бягащи“ видове спорт, включително и колоезденето и плуването, расте обемът на вътрешните части на вентрикулите. Вентрикулите са равномерно уголемени – удебелените стени съответстват на големия вътрешен обем, което е необходимо за увеличеното и усилено изтласкване на кръвта.

При „стоящите“ видове спорт, например борба и тежка атлетика, се повишава много артериалното налягане и при нормален размер на вентрикулите техните стени са удебелени, заради което визуално изглеждат неравномерно увеличени: стената е дебела, а вътрешната им част е малка.

При „гребните“ видове спорт се редуват динамично и статично натоварване, затова и промените в миокарда са средно между двата основни варианта. Отразяват се на конфигурацията на правилното спортно сърце и расови особености, максимална изразеност на конфигурацията се отбелязва при спортистите от негроидната раса, затова те са най-бързи и издръжливи.

В покой правилното сърце на спортиста работи в икономичен режим с малко на брой съкращения – 40-60 в минута, потребността му от кислород се понижава, фазата на отпускането (диастола) превишава фазата на съкращенията (систола), скоростта на кръвния поток пада – артериалното налягане е понижено. Това е своеобразна анабиоза на сърдечния мускул, целта на която е пълноценният отдих, за да може в решаващата минута да даде всичко от себе си за безпрецедентна по интензивност работа.

Патологично спортно сърце

В САЩ има специален регистър, където на всеки трети ден се отбелязва смъртен случай при спортистите и предимно умират футболисти. Ние нямаме такъв регистър, но всички смъртни случаи се отбелязват шумно от пресата. Причината за смърт в повечето случаи е патологично спортно сърце, което се оформя от безсистемни прекомерни натоварвания, допинг, тренировки на фона на банални инфекции и, разбира се, генетически особености.

Масата и дебелината на стените на сърцето в тези случаи също е повече от нормалното, но заради забавянето в растежа на коронарните капиляри от увеличаването на миокарда неговото подхранване се нарушава. Мускулът става по-малко еластичен, затова страда съкратителната способност и следователно е невъзможно максималното отпускане в покой. Расте обемът не само на вентрикулите, които изтласкват кръвта, а и на приемащото кръвта предсърдие. Обемът на сърцето е увеличен, но много повече, отколкото би трябвало – повече от 1200 кубични сантиметра.

Също така сърцето се съкращава рядко, възниква брадикардия. Тя може да е по-изразена, тоест по-малко от 40 съкращения в минута, особено през нощта, което води до голям кислороден глад на мозъка. При нормалното спортно сърце спортистът по никакъв начин не усеща забавено сърцебиене. Когато брадикардията е съпроводена с клинични симптоми, това вече не е обикновена адаптация на сърцето към високи натоварвания, а патологично състояние. Понижаването на налягането повече от 100/60 в този случай също не е знак за приспособяване на организма, а реакция към болезнените промени.

Такива различни хипертрофии

Проявите на здравото спортно сърце и на патологичното са сходни, но здравата сърдечна хиперфункция не е постоянна, характеризира се с понижаване в периода извън тренировки и съревнования, докато патологичната хиперфункция е постоянна и с времето става необратима. Патологичното сърце работи винаги, затова винаги трябва да преодолява скритата си слабост. Всичко това се обозначава като нарушение в приспособяването на сърцето към натоварвания – дезадаптация, което може да доведе до внезапна смърт.

Спортистът не усеща прехода от физиологично спортно сърце към патологично, той просто става по-малко работоспособен, уморява се лесно и почти не се възстановява след почивка. Възможни са пристъпи на световъртеж по време на тренировка. В процеса на преглед се открива удебеляване на сърдечния мускул при недостатъчното му отпускане във фазата на диастолата, това вече е знак за заболяване – начална безсимптомна кардиомиопатия.

Страда не само съкратителната функция, но и образуването на електрически потенциал за реализиране на съкращенията – нарушава се ритмичността. Нарушенията на сърдечния ритъм се проявяват с несвоевременни удари, неправилен пулс или просто със загуба на съзнание. При почивка от тренировките нарушенията в ритъма преминават, но промените в сърдечния мускул остават. Постепенно сърдечният мускул се деформира, като сърдечните вентрикули се превръщат в слабо съкращаващи се увредени торбички, които много трудно изтласкват кръвта, прогресира сърдечна недостатъчност.

Хипертрофията на миокарда като сърдечно заболяване и патологичното спортно сърце си приличат, но при болест на сърцето хипертрофията е необходима за компенсиране на анатомичния или функционалния дефект, например при порок на клапана. При спортното сърце хипертрофията е необходима за реализиране на мускулните усилия, тоест не е основана на дефект. Всъщност при всяка патологична хипертрофия първо се нарушава клетъчният обмен, след това се променя структурата на миокарда и накрая страда функцията на сърцето.

Кога е забранен големият спорт?

Промените в миокарда при високи физически натоварвания са неизбежни, нормалната хиперфункция мобилизира всички физиологични ресурси на сърцето, при наличие на някакви анатомични дефекти на сърцето и съдовете натоварванията върху миокарда не просто се сумират, а нарастват в геометрична прогресия. При незабелязан порок на сърцето или артериална хипертония хиперфункцията на сърцето е постоянна, няма почивка за сърцето, както се случва при здравото спортно сърце, и много бързо се развива кардиомиопатия на фона на обострено хронично заболяване.

Обострените хронични заболявания на сърцето, които не са диагностицирани навреме, не се отнасят към патологичното спортно сърце, защото тях не ги е провокирал спортът, а природата на човека, спортът само ги е проявил и обострил.

В големия спорт съвсем основателно не се допускат хора, които страдат от клапанни и други вродени пороци и заболявания на сърцето и съдовете, с нарушения в сърдечния ритъм, нарушения в конфигурацията на сърцето, защото такова сърце не е способно да понася прекалените натоварвания и може да спре.