Диуретици
Диуретиците влияят специфично върху бъбречните функции и забързват процесите на извеждане от организма на урината.
Механизмът на действието на повечето диуретици е основан на способността им да потискат обратното абсорбиране на електролитите в бъбреците.
Увеличаването на количеството отделяни електролити става заедно с отделянето на определен обем течности.
Първият диуретик се е появил през 19 век, когато е бил открит препарат с живак, широко използван за лечение на сифилис. Но по отношение към това заболяване, препаратът не е проявил ефективност, затова пък е забелязан силният му диуретичен ефект.
След известно време живачният препарат е заменен с по-малко токсично вещество. Скоро модификацията на строежа на диуретиците довела до образуването на много мощни диуретични средства.
За какво са необходими диуретиците?
В категорията „Диуретици“ ще откриете продукти, които може да се използва в случай на:
- Сърдечно-съдова недостатъчност;
- Отоци;
- Нужда за извеждане на течностите при нарушени функции на бъбреците;
- Необходимост от понижаване на високото кръвно налягане;
- Отравяне за извеждане на токсините.
Трябва да отбележим, че най-добре се справят диуретиците при хипертония и сърдечна недостатъчност.
Големите отоци може да са следствие на различни сърдечни заболявания, патологии на пикочно-половата система и съдовата система. Тези болести са свързани със задържането в организма на натрий. Продуктите в тази категория извеждат натрупаното в повече вещество и така намаляват отоците.
При високо артериално налягане излишъкът на натрий влияе върху мускулния тонус на съдовете, които започват да се свиват и да се съкращават. Използвани като хипотензивни средства, диуретиците „измиват“ натрия от организма и способстват за разширяването на съдовете, което на свой ред понижава налягането в артериите.
При отравяне определена част от токсините се извежда от бъбреците. За ускоряването на този процес също може да се използват диуретици. В клиничната медицина този способ е получил наименованието :форсирана диуреза“.