Хранителните мазнини са добили лоша слава, въпреки че те все пак са хранителни вещества, които е нужно да присъстват в нашата диета (дори и в малки количества). И така, наистина ли са толкова вредни мазнините? Научете накратко всичко за тях и за това как приемането на твърде много или прекалено малко мазнини могат да повлияят върху Вашето здраве.

Наистина ли тялото се нуждае от мазнини?

Да, тялото се нуждае от мазнини! Някои мазнини са есенциални за човешкия организъм и се използват за получаване на енергия и за подпомагане на клетъчния растеж. Освен това мазнините имат защитна функция за органите и поддържат топлината на тялото. Благодарение на мазнините тялото абсорбира и редица мастно-разтворими вещества (витамини, лекарства и др.) и произвежда важни хормони.

Колко различни видове мазнини има?

ИИма различни видове мазнини и не всички мазнини са вредни за човека все пак, не всички мазнини играят такава важна роля за човешкото тяло. Има четири главни групи мазнини в храните, които консумираме.

Тези четири типа мазнини имат различна химическа структура, физични и биологични свойства. В тези четири групи се съдържат "добрите" и "лошите" мазнини. Към втората група спадат наситените и транс мазнините. Едно от основните им свойства, които ги отличават от другата група, е тяхната плътност. При по-ниска температура (стайна) те добиват по-висока плътност (като масло), докато моно- и полиненаситените мазнини при стайна температура са по-течни (като олио например).

Различните мазнини могат да повлияят по различен начин върху нивата на холестерол във Вашето тяло. Лошите мазнини – наситените и транс мазнините повишават стойностите на лошия холестерол (LDL холестерол) в организма. За разлика от тях, моно- и полиненаситените мазнини имат противоположен ефект. Те могат да намалят лошия холестерол и да бъдат полезни за здравето, приемани в разумни количества, като част от здравословна диета.

Всички мазнини ли имат еднакво количество калории?

ВъвПолиненаситените мастни киселини намаляват риска от развитие на атеросклероза всеки грам мазнини се съдържат по около 9 калории. Мазнините съдържат в себе си доста повече енергия отколкото протеините и въглехидратите, които от своя страна съдържат по около 4 калории за грам. Това обяснява и защо нашето тяло съхранява част от излишните мазнини, приети с храната.

Консумацията на много калории, независимо от техния източник, може да доведе до повишаване на теглото и дори до наднормено тело. Приемът на наситени и транс мазнини обаче носи със себе си и риск от развитие на сърдечни заболявания и инфаркт. Това е причината наситените и транс мазнините да се определят като лоши мазнини. Поради това е важно (с оглед на доброто здраве) лошите мазнини да се заменят с моно- и полиненаситени мастни киселини.

Здравословни ли са храните, които не съдържат транс мазнини?

Това не означава непременно, че тези храни са здравословни. Те може да не съдържат транс мазнини, но може да съдържат голямо количество наситени мазнини, които повишават лошия холестерол. Освен това свободните на транс мазнини храни могат да бъдат нездравословни и по други причини като съдържанието на хранителни вещества. Например сладкишите са богати на добавени захари и бедни на важни хранителни вещества.

Могат ли мазнините да бъдат част от здравословна диета?

Определено приемът на храни, съдържащи мазнини, може да бъде част от здравословна диета. Това, което е важно да се знае е, че трябва да се избират храни, съдържащи добри мазнини (моно- и полиненаситени мастни киселини) и че трябва да се балансира общото прието количество калории от храната с калориите, които се изгарят. От тази гледна точка не трябва да се прекалява и с приема на ненаситени мазнини, тъй като те също са богати на калории и могат лесно да повишат теглото. Важно е да се подбират правилните източници на протеини, мазнини и въглехидрати. Стремете се към по-здравословна диета, в която са включени зеленчуци, плодове, пълнозърнести храни, нискомаслени млечни продукти, пиле, риба, бобови растения, нетропични растителни масла и ядки. Ограничете приема на натрий, сладкиши, подсладени със захар напитки. Подобна диета ще намали значително както наситените мазнини, така и транс мазнините, които приемате.

Малко повече за мастните киселини

НаситенитеТранс мазнините действат като наситени мастни киселини и ненаситените мастни киселини се различават по наличието на една или повече двойни връзки в молекулата. Самите мастни киселини притежават дълги вериги от въглеродни атоми, свързани чрез единични (-с-с-) или двойни (-с=с-) връзки. Мононенаситените мастни киселини съдържат една двойна връзка в молекулата си, докато полиненаситените мастни киселини съдържат повече от една двойна връзка. Наситените мастни киселини не съдържат двойни връзки, защото към въглеродните атоми са свързани водородни. По този начин молекулата е наситена с водородни атоми. Наситените мазнини имат по-висока температура на топене, поради което при стайна температура са с по-плътна консистенция, докато ненаситените са в по-течно състояние. Както стана ясно, наситените мастни киселини повишават риска от развитие на сърдечно-съдови заболявания, повишавайки лошия (LDL – low density lipoprotein) холестерол.

Транс мазнините всъщност са ненаситени мазнини, които рядко се срещат в природата, но широко се произвеждат индустриално от растителни мазнини и се използват в маргарина, пържените бързи храни, сладкишите и др. В зависимост от геометрията на двойната връзка, в молекулата на мазнините има два вида ненаситени мазнини – цис и транс изомери. При цис изомера водородните атоми са подредени от една и съща страна на двойната връзка, докато при транс изомера водородните атоми са от двете страни на двойната връзка. Въпреки че транс мазнините по строеж са ненаситени, подреждането на водородните атоми в тази геометрия дава свойства на транс мазнините, подобни на тези на наситените мазнини, поради което те също крият риск от заболявания на сърцето.

В хранителното производство ненаситените мастни киселини трудно намират приложение, тъй като имат ниска температура на топене и са в течно състояние. По тази причина растителните ненаситени мазнини (цис изомери) се подлагат на хидрогениране (процес на насищане с водород), за да се получат наситени мастни киселини. Те са по-подходящи и лесни за обработка, с по-добри физични показатели (но не и по-здравословни), тъй като температурата им на топене се повишава (30-40 С). Частичното хидрогениране на ненаситените мастни киселини превръща цис изомерите в транс мазнини, които също са по-лесни за обработка.