Преяждането – как да се справим с този проблем?

Не ядем нищо или преяждаме – каква е истинската истина?

Със сигурност всеки поне веднъж е чувал от съседите си, колегите си или познатите си да се оплакват: „Изобщо не ям, а килограмите се трупат ли трупат“. Само че много от тези хора лъжат сами себе си. Те регулярно преяждат!

Преяждането съвсем не е нов проблем за човечеството. От него са страдали и в Средновековието, и в Древен Рим дори – дотолкова, че са използвали средства за повръщане, когато очите искат още и още, а стомахът вече не издържа! А и в онези времена, за красиви женски форми са се смятали по-пищните, така че не е имало такива комплекси заради преяждането: хората са ядели много, без да се замислят за последиците, стига да са можели да си го позволят. А съвременната жена постоянно изпитва някакво чувство за вина и ненавист към самата себе си заради това, че преяжда и последиците за нейната фигура може да доведат до развитие на такива сериозни психологични болести като булимия и анорексия. Тогава никакви съвети няма да могат да помогнат. Ще е необходима квалифицирана лекарска помощ. Не по-опасно е развитието на затлъстяване, което, за разлика от простото наднормено тегло, вече е заболяване и може да доведе до сериозни нарушения в организма. Затова с регулярното преяждане трябва да започнем да се борим на най-ранните му стадии.

Защо изобщо преяждаме?

Причините може да са няколко, а първата от тях е баналната любов към храната, както при упоменатите по-горе древни римляни. Тази любов е толкова силна, че заглушава доводите на разума и ни кара да забравим за вредата за нашето здраве. Но това далеч не е най-лошият вариант, тъй като не е свързан със сериозни психологически проблеми. Някои обичат да плетат, други – да карат ски, а трети – да ядат. Храната става нещо като хоби, а хобитата могат да бъдат контролирани, ако пожелаем.

Вариант номер две е по-свойствен за заетите хора, които през целия ден не могат да отделят поне минутка да се нахранят нормално и вечерта се нахвърлят върху храната като гладни вълци. Резултатът – преяждане! Този проблем може да се реши също относително лесно: трябва само да променим хранителните си навици. Ако на работа през целия ден наистина не можем да намерим никакво време за обедна почивка, по-добре е да сменим работата, докато не ни е довършила. Но първо трябва да си зададем въпроса: а наистина ли е така? Най-често хората забравят, че все някак успяват да намерят време за цигара, за разговори с колегите, да идат до тоалетната. Защо тогава не можем да отделим 1 минута да изядем една ябълка, шепа ядки или малък сандвич?

Трета причина – най-сериозната. В нашия век на постоянен стрес все повече хора преяждат регулярно в опит да се справят със силните емоции. Това е така нареченият „психологичен глад“ – истинска потребност от храна липсва, но у човека възниква голямо желание да поглъща храна. Има теория, че това е свързано със спомените ни за периода, когато майчината гърда е означавала не само храна, но и любов, ласки, защита. И ето, превръщайки се във възрастни, в стресови ситуации ние започваме да търсим в храната утеха или начин да забравим проблемите.

Какво да правим – практически препоръки за избягване на преяждането

• ​Обръщайте внимание на собствените си усещания. Задавайте си въпроса: какъв глад чувствам – истински или психологичен? Постарайте се никога да не ядете по време на силен стрес! Ако имате този навик „да изяждате проблемите“, е време да се избавите от него. За начало се успокойте. Бавно и дълбоко дишайте, изпийте малко вода. И само когато дойдете на себе си започнете да се храните, ако, разбира се, сте наистина гладни. Запитайте се: не се ли опитвам просто да се справя с емоциите като ям?
• Хранете се бавно и на малки хапки. Доказано е, че така чувството на засищане ще дойде по-бързо, а в стомаха ще има много по-малко храна. Приятен бонус към този подход е и увеличаването на насладата, която ще получите от храната.
• По време на хранене правете паузи и се питайте: „Наистина ли съм все още гладен? Не е ли време да спра?“. Повечето диетолози съветват да ставаме от масата с усещането за лек глад. На сигналите за ситост им трябва време да стигнат до главния мозък. Докато се случи това, може да преядем и то доста.
• Забравете за „чистата чиния“. Дори и родителите Ви да са Ви учили друго. Тази „мъдрост“ наистина е била правилна в годините на глад, когато не е можело да ядем, когато си поискаме. За щастие, тези години отдавна са минало. Най-добре си дояжте остатъка по-късно, когато огладнеете отново. А ако не се случи, се примирете, че храната ще бъде изхвърлена. Може и да го смятате за кощунство. Може да си кажете: „Не съм толкова богат, че да изхвърлям храна“. Но, незнайно защо, на никой не му идва до главата, че храната, която отива на боклука, няма да навреди на никого, а като я изядем и се отложи в организма ни под формата на мазнини по корема и бедрата – това си е доста вредно. И помнете, че това, че ядем сега, не значи, че няма да огладнеем пак.
• Не се притеснявайте да „обидите домакините“. Това е истинска глупост в нашата култура, която започва с преяждането на децата под лозунга „една лъжичка за мама, една за тате“! Ние растем с мисълта, че нашето нежелание да изядем още една хапка, ще разстрои и дори обиди някого. Малко хора разбират, че право да се разстройват и обиждат имат хората, заставени да преяждат заради личната нужда на домакините да се докажат. И какво като някой е изгубил три часа, да приготви това превъзходно ястие? В края на краищата, това си е бил негов личен избор.

• Не се разсейвайте със странични дразнители. Доказано е, че човек, който се храни, докато гледа филм, работи или чете, рискува да изяде много, много повече. Докато мозъкът е зает с преработването на информацията, ние дъвчем и преглъщаме съвсем автоматично. И почти не контролираме процеса на храненето. Мозъкът може просто да игнорира сигналите от стомаха и кръвта за насищането – ами, той е зает! Ако знаете, че имате този навик и все още не сте готови да се избавите от него, изходът е само един: преценявайте си колко ще изядете преди да седнете на масата и си сипете точно толкова. И дръжте останалата храна по-далече от себе си, за да не започнете да ядете и нея автоматично, когато тази от чинията Ви свърши.
• Да преценявате колко голяма да е порцията Ви, преди да седнете да ядете, е много добра практика. Ако ядете сладки или чипс направо от пакета, ще Ви е по-трудно да спрете, отколкото да си вземете точно толкова, колкото смятате да изядете, а останалото да скриете далеч от Вас. Запомнете го! Сблъсквайки се с шведска маса, мислете не за това, колко много неща Ви се иска да опитате, а за това, колко храна в крайна сметка Ви е необходима, за да се наситите.
• Не се хранете така, все едно ядете за последен път в живота си. Сигурни ли сте, че десертът веднага след приема на основното ястие няма да Ви е в повече? Наистина ли още не сте се наяли? Все пак, може да изядете десерта и друг път, за какво трябва да е точно сега? Даже и да е съвършено уникален, едва ли си струва да преядете заради него. Наистина!
• Контролирайте въображението си – случвало ли Ви се е някога да изядете голяма порция от някакво ястие, независимо, че не е било толкова вкусно, както Ви се е струвало първоначално? Най-често това се случва с десертите. Въображението ни ни рисува възхитително нежна торта, а на практика изобщо не е такава. Но ние вече сме си обещали да се насладим на този десерт – изяждаме всичко до последната троха, все едно всяка следваща хапка може да се окаже по-различна от предходната.

И помнете – на човек, който не преяжда, не са му необходими диети!