Как въглехидратите се превръщат в мазнини?

Има два начина, по които въглехидратите и телесните мазнини си взаимодействат. Единият начин е при директното превръщане на телесните мазнини, а другият начин е чрез инсулина.

Натрупването на телесни мазнини всъщност представлява добавяне на мазнини в мастните клетки, докато въглехидратите, стимулиращи инсулина, при превръщането си в мазнини, не добавят нищо към мастните клетки, но за сметка на това затрудняват освобождаването на мазнини от тях.

Има процес, наречен "de novo липогенеза" (или създаване на мазнини от различен източник), който може да се осъществи в тялото. Този процес се изразява в превръщането на глюкозата в липиди, които след това се складират като телесни мазнини. Този процес обикновено е доста неефективен за организма, което предполага, че процесът на превръщане на въглехидратите в мазнини не може да се осъществява в голяма степен.

Процесът обаче може да бъде засилен, ако в диетата не се съдържат достатъчно мазнини (по-малко от 10%) и ако приемът на въглехидрати е прекомерно висок за период от няколко дни. Също така, процесът може да се засили и от нездравословна диета за продължителен период от време.

По какъв начин глюкозата се превръща в мазнини?

Глюкозата представлява молекула с 6 въглеродни атома. Първоначално, след попадането в организма, глюкозата се разделя на две молекули пируват (с по 3 въглеродни атома) в процеса на разграждане на глюкозата (гликолиза), след което се образува ацетил коензим А (коА). Когато организмът изисква незабавна енергия, ацетил КоА попада в цикъла на Кребс, където се произвежда енергия под формата на АТФ (аденозин трифосфат). Когато обаче приемът на глюкоза надминава нуждите на организма и тялото не се нуждае от повече енергия, ацетил КоА се използва в процеса на синтез на мастни киселини и се превръща в триглицериди, които се складират в мастната тъкан на тялото. Триглицеридите се съхраняват като потенциални енергийни молекули, които да доставят нужната енергия на тялото, когато то има нужда от такава.

Действие на инсулина:

Въглехидратите стимулират инсулина, който представлява хормон, регулиращ метаболизма на глюкозата. Инсулинът не е добър или лош (инсулинът си е просто инсулин). Той играе ролята на механизъм, който превключва тялото от режим на изгаряне на мазнини към режим на изгаряне на въглехидрати. Този механизъм позволява въглехидратите (и гликогенът) да се изгарят с по-голяма скорост, но същевременно намалява способността за изгаряне на мазнините.

При това действие на инсулина, общата метаболитна скорост (калории, изгорени в рамките на деня) не се променя значително, а само източникът на тези изгорени калории. Когато приетите въглехидрати причинят инсулинов пик в присъствието на мазнини, последните се насочват към мастните запаси на тялото и не се освобождават, докато глюкозата от гликогена се използва вместо тях.

Трябва да се отбележи обаче, че инсулинът не работи на принципа "всичко или нищо". Когато се наблюдава инсулинов пик, неговите нива се повишават с различна степен, което би затруднило изгарянето на мазнини пропорционално с увеличаването на инсулина със същата степен. Никога не се наблюдава 0% или 100% изгаряне само на мазнини или само въглехидрати. Тоест, във всеки един момент в определена степен се изгарят мазнини, използвани за енергия, както и въглехидрати, които също се използват за получаване на енергия. Съотношението между двата процеса зависи в голяма степен от състава на приетата храна и редовните физически упражнения.