Растителни протеини

Ние от protein.bg Ви предлагаме качествени и доказани марки, разработващи вегетариански протеини от растителни източници. Всеки спортуващ може да се възползва от предимствата на растителните протеини. Сред най-известните източници на вегетариански протеини се нареждат:

• Соевият протеин е често представян като алтернативен вариант на месото. Той е и първият растителен протеин, който се налага на пазара. Богат е на ценни албумини и някои важни аминокиселини като аргинин, глутамин и валин, което означава, че е доста надежден източник. В сравнение с млечния и яйчния протеин, соевият е с по-нисък коефициент на биологична активност, но се доближава до месото. Соевият протеин има негативна страна: първо има голям риск да попаднете на продукт с генномодифицирана соя, затова четете внимателно етикетите и употребявайте само и единствено чист соев протеин. Второ: соята има висока концентрация на фитоестрогени, което значи, че мъже и жени с хормонални проблеми трябва да избягват приема на соев протеин. Проучванията показват, че редовният прием на соев протеин снижава нивата на тестостерона с 4 до 19% за четири седмици.
• Конопеният протеин е друг растителен източник на протеин, наподобяващ соевия по съдържание на аминокиселини, но преобладаващи тук са глутамин и аргинин, другите доминиращи са серин и аспаргинова киселина. Недостатъкът на този протеин е ниският процент съдържание на белтъчини – между 40 и 60% в зависимост от производителя. Ако се приема под формата на добавка, конопеният протеин е със сравнително ниска концентрация. Ако е под формата на храна, тогава е висока. За сметка на това може да се каже, че конопеният протеин е пълноценен хранителен източник, тъй като в състава му влизат есенциални мастни киселини (омега-3 и омега-6) и фибри. Коефициентът на усвоимост на конопения протеин е по-нисък от на соевия, но остава по-висок от повечето растителни протеини.
• Оризов протеин – още един известен растителен източник, който ще срещнете като самостоятелен продукт и като част от някои известни протеинови матрици като Gaspari MyoFusion. Оризовият протеин съдържа някои серни аминокиселини като метионин и цистеин, но нивата на лизин са много ниски. Глутамин и тирозин също присъстват в добро съотношение в оризовия протеин, но пък за сметка на аминокиселините с разклонена верига, които са в недостатъчни количества. Това означава, че оризовият протеин е доста неподходящ за спортни цели. Заради липсата на глутен, оризовият протеин е много подходящ за хора, които избягват глутеновите храни.
• Граховият протеин май се нарежда на последно място по популярност сред растителните източници на протеини. Спортните специалисти препоръчват граховият протеин да се приема в комбинация с оризов протеин, заради съдържанието на аминокиселините, които при оризовия източник са в минимални количества. Граховият протеин е с високо съдържание на аминокиселини като аргинин, аспаргинова киселина, глицин, серин, хистидин и фенилаланин, но му липсват важните за всеки спортист количества аминокиселини с разклонена верига. Граховият протеин е труден за разграждане и усвояване, и може да създаде проблеми с храносмилането.