Ендокринна система и бодибилдинг – част 2

В първата част на статията отворихме вратите и надникнахме в света на ендокринната система и нейното значение за жизнената ни дейност. Разгледахме и как хормоните тестостерон и соматотропин действат и влияят върху тренировките ни, а също и как спортът влияе върху техния синтез. Продължаваме с другите важни за спорта хормони.

Естроген

Женските полови хормони, в частност най-активният от представителите им – 17-бета естрадиол, помагат да се използват мастните запаси като източник на гориво, повдигат настроението и подобряват емоционалния фон, увеличават интензивността на основния обмен и усилват половото влечение (при жените). Също така може би знаете, че в женския организъм концентрацията на естрогени се променя в зависимост от състоянието на репродуктивната система и фазата на цикъла, а с възрастта секрецията на половите хормони намалява и достига до минимум към настъпването на менопаузата.

А сега да разгледаме как влияят на секретирането на естрогени спортните занимания. В хода на клинични опити е доказано, че концентрацията на женските полови хормони в кръвта на жените на възраст от 19 до 69 години забележимо се увеличава както след 40-минутна тренировка за издръжливост, така и след тренинг с тежести. Още повече, че високото ниво на естрогени се е запазвало в продължение на 4 часа след тренировката. Както виждаме, и в случая с естрогените ние можем да контролираме хормоналния си профил само с помощта на една тренировъчна програма.

Тироксин

Синтезът на този хормон е възложен на фоликуларните клетки на щитовидната жлеза, а основното му биологично предназначение е да повишават интензивността на обмена на веществата и да стимулират всички метаболитни процеси без изключение. Точно затова тироксин играе толкова отличителна роля в борбата с излишното тегло, а изхвърлянето на хормони от щитовидната жлеза способства горенето в организма на допълнително калории. Освен това тежкоатлетите трябва да имат предвид, че тироксин участва непосредствено в процесите на физическия растеж и развитие.

По време на тренировъчна сесия секрецията на хормони от щитовидната жлеза се увеличава с 30%, а повишеното ниво на тироксин в кръвта се запазва в продължение на 5 часа. Основното ниво на секрецията на тироксин на фона на регулярни спортни занимания също се повишава, а максималният ефект се постига с помощта на интензивни, изнурителни тренировки.

Адреналин

Медиаторът на симпатиковия отдел на вегетативната нервна система се синтезира от клетките на мозъчния слой на надбъбречните жлези, но нас ни интересува повече влиянието му върху физиологичните процеси. Адреналинът отговаря за „крайните мерки“ и е един от хормоните на стреса: той повишава честотата и интензивността на сърдечните съкращения, повишава налягането в артериите и способства преразпределянето на кръвотока в полза на активно работещите органи, които трябва да получават кислород и хранителни елементи първи. Ще добавим, че адреналин и норадреналин се отнасят към катехоламините и се синтезират от аминокиселината тирозин.

Кои други ефекти на адреналин са интересни за привържениците на активния начин на живот? Хормонът ускорява разпада на гликоген в черния дроб и мускулната тъкан и стимулира използването на мастните запаси като допълнителен източник на гориво. Също така ще отбележим, че под действието на адреналин съдовете се разширяват избирателно и се усилва кръвният поток в черния дроб и скелетната мускулатура, което позволява оперативно да се снабдяват работещите мускули с кислород и помага да се използват те на сто процента по време на спортуване!

Можем ли да усилим синтезацията на адреналин? Без проблеми, трябва само да увеличим интензивността на тренировъчния процес, защото количеството адреналин, секретирано от мозъчния слой на надбъбречните жлези, е право пропорционално на тренировъчния стрес. Колкото по-силен е стресът, толкова повече адреналин постъпва в кръвния поток.

Инсулин

В ендокринния отдел на панкреаса има бета-клетки, които синтезират инсулин. Ролята на този хормон е безценна, защото точно инсулин отговаря за понижаването на нивата на захарта в кръвта, участва в метаболизма на мастните киселини и показва на аминокиселините преките пътища към мускулните клетки.

Практически всички клетки в човешкия организъм имат на външната си повърхност на клетъчните мембрани рецептори към инсулина. Рецепторът е белтъчна молекула, която може да свързва циркулиращия в кръвта инсулин. Под влиянието на инсулина се активират други мембранни рецептори, които захващат от кръвотока молекули на глюкозата и ги насочват във вътрешността на клетките.

Кои външни фактори усилват секрецията на инсулин? Преди всичко, трябва да кажем за храната, защото всеки път след хранене в организма ни протича мощно изхвърляне на инсулин, който се съпровожда с акумулиране на мастните запаси в клетките на мастните тъкани. При тези, които често експлоатират този физически механизъм, се увеличава значително телесната маса. Освен това при редица хора може да се развие резистентност на тъканите и клетките към инсулина – захарен диабет.

Разбира се, съвсем не при всички любители на „висшата кухня“ се развива диабет, а и тежестта на това заболяване до голяма степен се определя от типа му. Но чревоугодието гарантирано води до увеличаване на общата маса на тялото, а да поправите тази ситуация и да отслабнете можете с помощта на ежедневни аеробни и силови тренировки.

Заниманията със спорт помагат да се контролират нивата на кръвната захар и позволяват да се избегнат много проблеми. Експериментално е доказано, че дори 10-минутна аеробна тренировка понижава нивата на инсулина в кръвта и този ефект се усилва при увеличаване продължителността на тренировъчната сесия. А що се отнася до силовите тренировки, те повишават чувствителността на тъканите към хормона дори и в състояние на покой и това действие е потвърдено в хода на клинични опити.

Ендорфини

От гледна точка на биохимията ендорфините са пептидни невротрансмитери, състоящи се от 30 аминокиселинни остатъци. Тази група хормони се секретира от епифизата и принадлежи към класа на ендогенните опиати – вещества, които се изхвърлят в кръвотока в отговор на болка и имат способността да я спират. Сред другите физиологичните ефекти на ендорфините ще отбележим способността им да потискат апетита, да предизвикват състояние на еуфория, да намаляват чувството на страх, тревога и вътрешно напрежение.

Влияят ли спортните занимания върху секретирането на ендорфините? Отговорът е удивителен. Доказано е, че само 30 минути след началото на умерена или интензивна аеробна тренировка нивото на тези хормони в кръвта се увеличава 5 пъти повече в сравнение със състоянието на покой. Още повече, че регулярните спортни занимания (в продължение на няколко месеца) способстват повишаване чувствителността на тъканите към ендорфините.

Това значи, че след определено време Вие ще получавате по-мощен отговор от ендокринната система на едни и същи физически натоварвания. И ще отбележим, че макар продължителните тренировки в това отношение и да изглеждат по-подходящи, нивото на секреция на ендорфини в значителна степен се определя от индивидуалните особености на организма.

Глюкагон

Както и инсулина, глюкагон се секретира от клетките на задстомашната жлеза и влияе на нивата на захарта в кръвта. Разликата е в това, че този хормон оказва диаметрално противоположно на инсулина действие и повишава концентрацията на глюкозата в кръвотока.

Малко за биохимията… Молекулата на глюкагон се състои от 29 аминокиселинни остатъци, а се синтезира в алфа-клетките в резултат на сложна верига от биохимични процеси. Първо се образува предшественикът на хормона – белтъкът проглюкагон, а след това тази протеинова молекула се подлага на ензимна хидролиза (разграждане на по-къси фрагменти), докато се образува линейна полипептидна верига, която притежава хормонална активност.

Физиологичната роля на глюкагона се реализира посредством два механизма:

1. При понижаване в кръвта нивото на глюкоза се усилва секрецията на глюкагон. Хормонът постъпва в кръвта, достига до клетките на черния дроб, свързва се със специфични рецептори и инициира процеси на разпад на гликогена. Този разпад води до освобождаване на прости захари, които се отделят в кръвния поток. В резултат на това в кръвта се повишава нивото на захарта.
2. Вторият механизъм се реализира посредством активирането в хепатоцитите процеси на глюконеогенеза – синтез на молекули на глюкоза от аминокиселини.

Група учени от Университета в Монреал са успели да докажат, че заниманията със спорт повишават чувствителността на чернодробните клетки към глюкагона. Ефективните тренировки повишават афинитета на хепатоцитите към този хормон, което способства превръщането на различни нутриенти в източници на енергия. Обикновено секрецията на глюкагон се усилва 30 минути след началото на тренировката заради снижаването на нивото на глюкозата.

Заключение

Какви изводи можем да си направим от всичко, казано до тук? Жлезите на вътрешна секреция и продуцираните от тях хормони формират сложна, разклонена, многоетапна структура, която е здрав фундамент за всички физиологични процеси. Тези невидими молекули са постоянно в сянка, те просто си вършат работата, докато ние сме заети да решаваме ежедневните си проблеми.

Значението на ендокринната система е неоценимо, ние изцяло и напълно зависим от нивото на произвеждане на хормони от жлезите на вътрешната секреция, а заниманията със спорт ни помагат да влияем на тези сложни процеси.