Ендокринна система и бодибилдинг – част 1

Няма никакви съмнения за това, че бодибилдингът оказва положително влияние върху здравето на човешкия организъм. С помощта на силовите тренировки и грамотния хранителен режим ние укрепваме сърцето и съдовете си, повишаваме имунитета си, контролираме телесната си маса и ускоряваме мисловните си процеси. Но има още един аспект, за който често забравяме – тясната връзка на тренировъчния процес с жлезите на вътрешна секреция.

Ендокринната система (от гръцките думи „endo” – вътрешен и “krine” – отделям, секретирам) е представена от клас химични съединения, които ние сме свикнали да наричаме хормони. Невидимите молекули играят ролята на посланици и предават информация от ендокринните жлези към вътрешните органи, управлявайки много физиологични процеси. Разбира се, за да бъде „хормоналното“ управление на организма ни наистина ефективно, е необходим строг контрол и над секрецията на самите хормони.

Тренировъчният процес е великолепен инструмент, който ни позволява произволно да променяме секрецията на биологично активните вещества и възприемчивостта на органите и тъканите към действието на химичните посланици. В хода на клиничните опити е доказано, че заниманията със спорт не само влияят върху нивото на циркулиращите в кръвта хормони, но също така повишават количеството на рецепторите в органите-мишени и увеличават тяхната чувствителност към медиаторите.

В рамките на тази статия ние ще Ви разкажем за това как ендокринната система контролира живота ни и как спортните занимания влияят върху нейната работа. Ще се запознаем с ключовите хормони и най-важните жлези на вътрешна секреция, а също така ще видим онази тънка нишка, която ги свързва с тренировъчния процес.

Ендокринна система

Жлезите на вътрешна секреция синтезират и секретират хормони, които в тясно сътрудничество с нервната и имунната системи влияят върху вътрешните органи и контролират функционалното им състояние, като управляват жизнено важни функции. Биологично активните вещества се отделят направо в кръвта, кръвоносната система ги разнася по целия организъм и ги доставя към онези органи и тъкани, чиято работа зависи от тези хормони.

Специфичните мембранни структури (рецепторите към хормоните) на повърхността на клетките и органите-мишени имат афинитет към определени хормони и ги захващат от кръвотока, като позволяват на посланиците избирателно да проникват само в необходимите тъкани (системата действа на принципа на ключа и ключалката). Попадайки на правилното място, хормоните реализират потенциала си и кардинално променят насоката на метаболитните процеси в клетките.

Отчитайки практически неограничените възможности на ендокринната система на управление, е трудно да не се оцени колко важно е да се поддържа хормоналната хомеостаза. Секрецията на много хормони се регулира с помощта на механизма на отрицателна обратна връзка, който позволява бързо да превключва между увеличаването и намаляването на продукцията на биологично активните вещества. Усилването на секрецията на хормоните води до повишаване на тяхната концентрация в кръвния поток, което на принципа на обратната връзка стопира техния синтез. Без този механизъм работата на ендокринната система би била невъзможна.

Основните ендокринни жлези:

• Щитовидна жлеза
• Паращитовидна жлеза
• Надбъбречни жлези;
• Хипофиза;
• Епифизната жлеза;
• Задстомашна жлеза;
• Полови жлези (яйчници и тестиси).

В нашия организъм има органи, които не са жлези на вътрешната секреция, но при това отделят биологично активни вещества и имат ендокринна активност:

• Хипоталамус;
• Тимус;
• Стомах;
• Сърце;
• Тънко черво;
• Плацента.

Независимо от това, че жлезите на вътрешна секреция са разхвърляни по целия организъм и изпълняват различни функции, те са единна система, техните функции се преплитат тясно, а влиянието на физиологичните процеси се реализира посредством сходни механизми.

Класификация на хормоните по химичната им структура

Има три класа хормони:

• Произведени от аминокиселини. От името им става ясно, че тези хормони се образуват в резултат на модификация на структурата на аминокиселинните молекули, в частност на тирозина. Пример за това е адреналинът.
• Стероиди. Простагландините, кортикостероидите и половите хормони. От химична гледна точна се отнасят към липидите, синтезират се в резултат на сложни преобразувания на молекулите на холестерола.
• Пептидни хормони. В човешкия организъм тази група хормони е представена най-широко. Пептидите са къси вериги, които се състоят от аминокиселини. Пример за пептиден хормон е инсулинът.

Любопитно е, че практически всички хормони в нашия организъм са протеинови молекули или техни производни. Изключение са половите хормони и хормоните от кората на надбъбречните жлези, които се отнасят към стероидите. При това трябва да отбележим, че механизмът на действие на стероидите се реализира през рецепторите, разположени вътре в клетките. Това е продължителен процес и изисква синтез на протеинови молекули. А хормоните с белтъчна природа веднага си взаимодействат с мембранните рецептори на повърхността на клетките, благодарение на което тяхното действие се реализира много по-бързо.

Най-важните хормони, на чиято секреция влияят спортните занимания, са:

• Тестостерон;
• Хормон на растежа;
• Естрогени;
• Тироксин;
• Инсулин;
• Адреналин;
• Ендорфини;
• Глюкагон.

Тестостерон

Тестостерон по право се смята за крайъгълния камък в бодибилдинга. Той се синтезира както в мъжкия, така и в женския организъм. Мъжките полови хормони забързват основния обмен, намаляват процента на мазнините в организма, придават увереност в собствените ни сили, поддържат обема, силата и тонуса на скелетната мускулатура. Фактически, точно тестостеронът, заедно с растежния хормон, инициира процесите на хипертрофия (увеличаване на размера и специфичното тегло на мускулната тъкан) на мускулните клетки и съдейства за регенерацията на мускулите след микротравми.

Независимо от това, че в женския организъм концентрацията на тестостерон е десетки пъти по-ниска, ролята на този хормон в живота на жената е голяма. Само ще кажем, че точно от този хормон зависи степента на половото влечение и яркостта на изпитваните от жената оргазми. Що се отнася до регулирането на секрецията на мъжките полови хормони, то това е много сложен процес.

Първоначалния сигнал подава хипоталамусът, в който се синтезира гонадотропин – релизинг-фактор, който се насочва към хипофизата и стартира в тази ендокринна жлеза продукцията на лутеинизиращия хормон. Последният се отделя в кръвта, насочва се към определени клетки, намиращи се в тъканите на тестисите, и инициира в тях процеса на ензимно превръщане на холестерола в тестостерон.

Сега нека да изясним как заниманията със спорт влияят върху секретирането на тестостерон. Най-важното е да натоварвате докрай големите мускули и да не работите с едни и същи групи мускули два дни подред. И приемете още един съвет. Изпълнявайте възможно най-малък брой повторения, но вземете колкото може повече тежести: най-добре е 85% от сериите да са 1-2 повторения, това ще Ви помогне да повишите тестостероновата секреция до максимум.

Доказано е, че тренировките сутрин са по-ефективни, защото съвпадат с времето за максимална концентрация на тестостерона в кръвта. Съответно точно тогава шансовете Ви да увеличите силовите си показатели са най-големи. Получава се така, че секрецията на тестостерона се повишава от невероятно интензивните, но при това сравнително кратки анаеробни тренировъчни сесии. А продължителността на аеробните тренировки не трябва да е повече от 45 минути, защото след този период от време продукцията на тестостерона започва осезаемо да намалява.

Растежен хормон

Хормонът на растежа се синтезира в хипофизата и е най-важният хормон в бодибилдинга. Той стимулира синтеза на протеин и укрепва костите, ставите, сухожилията, връзките и хрущялната тъкан. Освен това соматотропинът ускорява метаболизма на мазнините и намалява използването на въглехидратите по време на тренировки. Това води до увеличаване използването на мазнините и поддържане на стабилно ниво на глюкозата, благодарение на което Вие можете да тренирате повече време и по-ефективно (разбира се, не повече от 45 минути).

Усилването на секрецията на растежния хормон се съпровожда с много благоприятни ефекти, сред които са ускоряването на енергийния обмен, повишаване на концентрацията, усилване на половото влечение и мъжката сила. Дългосрочните ефекти включват повишена аеробна работоспособност и силови показатели, заздравяване на косата, изглаждане на бръчките и подобряване състоянието на кожата, намаляване на подкожните мазнини и заздравяване на костната тъкан (включително и на фона на остеопороза).

С напредването на възрастта секрецията на соматотропин пада рязко и на някои хора им се налага да приемат растежен хормон допълнително. Но повишаването на нивата на този хормон може да се постигне и по други начини – с помощта на тренировки. За повишаване синтеза на хормона на растежа е много подходяща изнурителната анаеробна тренировка. Използвайте същата стратегия, която Ви посъветвахме да използвате за повишаване секретирането на тестостерон и натоварвайте големите мускули. А за да повишите продукцията на соматотропин максимално, тренирайте не повече от половин час. Тези препоръки са актуални за аеробните тренировки, които трябва да се провеждат интензивно, почти до анаеробно натоварване. Най-добър за тази цел е интервалният тренинг.

Разберете как да увеличите секрецията на останалите важни за бодибилдинга хормони в продължението на тази статия.